Човек, който иска да стигне мечтата
Много трудно достига се тя -
като връх над гнездата орлови!...
Брули вятър, вилнее в нощта,
и поставя препятствия нови...
Дни катерих в жестокия пек,
нощем мръзнех в пустинното лято -
със надежда бях тръгнал – човек,
който иска да стигне мечтата!...
И достигнах заветния връх
със последен остатък от сили...
Но преди да поема си дъх -
о, да бяха ме мен ослепили!...
На върха – само стари пера!...
Отлетяла бе птицата скоро...
Не, не свършва тук мойта борба!
За мечтата докрай ще се боря!
По-нагоре, над други скали,
с плавен полет орел се снишава...
За мечтата си струва, нали?...
Глътка дързост и... пак продължавам!
И катеря върха в студ и в пек,
от умора не виждам... залитам...
„За мечта? Ти си луд, бе, човек!...”
Може би!... Но докрай ще опитвам!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
