Човек си
Усмивката краси, човека...
сълзата, носи съпричастност,
надеждата дарява на мечтата
крила попътни от любов.
Цветята, ароматите, любовни
и погледа на влюбен в тъмна нощ.
Искрицата, която пали сърце изгарящо,
готово на всичко за любов.
Мираж, мъгла, охание на рози...
ти тръпнеш – не спал, премислящ
дали това е точната ти нощ.
И страха дали ще можеш,отново
да не бъдеш лош.
А тя съдбата иска да рискуваш...
дори те моли, спри с това!
Не се венчавай с самотата...
човек си, заслужаваш любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
