20.06.2019 г., 17:04 ч.

Човек си 

  Поезия
274 0 3

Усмивката краси, човека...

сълзата, носи съпричастност,

надеждата дарява на мечтата

крила попътни от любов.

 

Цветята, ароматите, любовни

и погледа на влюбен в тъмна нощ.

Искрицата, която пали сърце изгарящо,

готово на всичко за любов.

 

Мираж, мъгла, охание на рози...

ти тръпнеш – не спал, премислящ

дали това е точната ти нощ.

И страха дали ще можеш,отново

да не бъдеш лош.

 

А тя съдбата иска да рискуваш...

дори те моли, спри с това!

Не се венчавай с самотата...

човек си, заслужаваш любовта.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??