Jun 20, 2019, 5:04 PM

Човек си 

  Poetry
284 0 3

Усмивката краси, човека...

сълзата, носи съпричастност,

надеждата дарява на мечтата

крила попътни от любов.

 

Цветята, ароматите, любовни

и погледа на влюбен в тъмна нощ.

Искрицата, която пали сърце изгарящо,

готово на всичко за любов.

 

Мираж, мъгла, охание на рози...

ти тръпнеш – не спал, премислящ

дали това е точната ти нощ.

И страха дали ще можеш,отново

да не бъдеш лош.

 

А тя съдбата иска да рискуваш...

дори те моли, спри с това!

Не се венчавай с самотата...

човек си, заслужаваш любовта.

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??