20 jun 2019, 17:04

Човек си

  Poesía
507 0 3

Усмивката краси, човека...

сълзата, носи съпричастност,

надеждата дарява на мечтата

крила попътни от любов.

 

Цветята, ароматите, любовни

и погледа на влюбен в тъмна нощ.

Искрицата, която пали сърце изгарящо,

готово на всичко за любов.

 

Мираж, мъгла, охание на рози...

ти тръпнеш – не спал, премислящ

дали това е точната ти нощ.

И страха дали ще можеш,отново

да не бъдеш лош.

 

А тя съдбата иска да рискуваш...

дори те моли, спри с това!

Не се венчавай с самотата...

човек си, заслужаваш любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...