ЧОВЕКЪТ...
Човекът е ласка ...
и галеща струна,
изкусно оплетена в чужда вина
и жадно целувал,
и нецелунат,
протяга ръка и...
зарежда куршума
в цевта.
Човекът е рана...
кървящо-червена,
зарастваща леко от лъч топлина,
задаващ въпроси
и плахо римуващ
безцветното утре
с песента на страха .
Човекът е сила,
победна човешка стихия,
открил и простора, и късия радостен смях,
безмилостно беси
надеждите бледи от вчера,
а утре ги чака
да стъпят в съня му крилат...
Човекът живее,
за кратко поспира...и пак е за битки готов,
поел към безлунната
своя последна пътека
човекът цял живот
се учи на любов...
Човекът...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Вълкова Всички права запазени
