ЧОВЕКЪТ...
Човекът е ласка ...
и галеща струна,
изкусно оплетена в чужда вина
и жадно целувал,
и нецелунат,
протяга ръка и...
зарежда куршума
в цевта.
Човекът е рана...
кървящо-червена,
зарастваща леко от лъч топлина,
задаващ въпроси
и плахо римуващ
безцветното утре
с песента на страха .
Човекът е сила,
победна човешка стихия,
открил и простора, и късия радостен смях,
безмилостно беси
надеждите бледи от вчера,
а утре ги чака
да стъпят в съня му крилат...
Човекът живее,
за кратко поспира...и пак е за битки готов,
поел към безлунната
своя последна пътека
човекът цял живот
се учи на любов...
Човекът...
© Златка Вълкова All rights reserved.
