Човекът
Един човек, без житие, пред разпад,
стене жално, в клопката на житейски захват.
Колко нерви, какви преживявания,
след това само горчиви изживявания.
Ако за малко остане самотен и тих
за живота разсъждава най-вече във стих.
Поглеждам и му виждам в очите тъга
и го питам докога, докога?
Няма го вече онзи безгрижен човек,
емигрира и скита в предишния век!
Притискан от мислене, но без кураж,
бъдещето вижда му се само мираж.
Бреме от мисли, безвремие в душата,
та този човек не е за Земята!
Там някъде да върви на Луната...
Фалшив е пред себе си той.
Човекът, образът мой.
Иван Христов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
