Човекът

31 авг. 2013 г., 12:39

Поэзия » Философская

609 0 3

Един човек, без житие, пред разпад,

стене жално, в клопката на житейски захват.

Колко нерви, какви преживявания,

след това само горчиви изживявания.

Ако за малко остане самотен и тих

за живота разсъждава най-вече във стих.

Поглеждам и му виждам в очите тъга

и го питам докога, докога?

Няма го вече онзи безгрижен човек,

емигрира и скита в предишния век!

Притискан от мислене, но без кураж,

бъдещето вижда му се само мираж.

Бреме от мисли, безвремие в душата,

та този човек не е за Земята!

Там някъде да върви на Луната...

Фалшив е пред себе си той.

Човекът, образът мой.

Иван Христов