va4oni35 (Иван Христов)
8 2
Aug 31, 2013, 12:39 PM

Човекът 

  Poetry » Phylosophy
608 0 3

Един човек, без житие, пред разпад,

стене жално, в клопката на житейски захват.

Колко нерви, какви преживявания,

след това само горчиви изживявания.

 

Ако за малко остане самотен и тих

за живота разсъждава най-вече във стих.

Поглеждам и му виждам  в очите тъга

и го питам докога, докога?

 

Няма го вече онзи безгрижен човек,

емигрира и скита в предишния век!

Притискан от мислене, но без кураж,

бъдещето вижда му се само мираж.

 

Бреме от мисли, безвремие в душата,

та този човек не е за Земята!

Там някъде да върви на Луната...

 

Фалшив е пред себе си той.

Човекът, образът мой.

 

 

Иван Христов

 

 

 

 

 

 

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??