ЧОВЕКЪТ
Човекът умира далечен, самотен,
избягал от земния рай.
Човекът живее обречен и грешен
в ада на свойта спокойна съдба.
Човекът се бори пасивно и тихо
за празна кутийка - живот.
Човекът се бори с нокти и зъби
за дребни монети и малки мечти.
Човекът живял си е просто в душевен затвор,
главата навел и тръгнал на път.
Човекът загубил надежда - няма простор.
Без мечти и заблуди животът е тъп.
Това е моето най-любимо стихотворение и много дълго мислих преди да се реша, да го публикувам. Няма да се разсърдя, ако не го харесате. То се роди преди повече от 20 години и е единственото, което през цялто това време не се промени, защото все още го чувствам точно по този начин, по който го написах тогава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Ф Всички права запазени
