ЧОВЕКЪТ
Човекът умира далечен, самотен,
избягал от земния рай.
Човекът живее обречен и грешен
в ада на свойта спокойна съдба.
Човекът се бори пасивно и тихо
за празна кутийка - живот.
Човекът се бори с нокти и зъби
за дребни монети и малки мечти.
Човекът живял си е просто в душевен затвор,
главата навел и тръгнал на път.
Човекът загубил надежда - няма простор.
Без мечти и заблуди животът е тъп.
Това е моето най-любимо стихотворение и много дълго мислих преди да се реша, да го публикувам. Няма да се разсърдя, ако не го харесате. То се роди преди повече от 20 години и е единственото, което през цялто това време не се промени, защото все още го чувствам точно по този начин, по който го написах тогава.
© Диди Ф All rights reserved.
