Човекът и Сатаната

1. ЧОВЕКЪТ И САТАНАТА

/балада /

Живеел с труд Човекът  на земята

Проправял път и зъбери рушал...

Със трясъка си късал тишината.

От ударите камъкът горял...

Пробивал  път Човекът в  тъмнината

От дързостта в очите си горял..

Велики камъни с ръцете си премятал.

На мъките от Ада устоял.

Насреща му изскочил Сатаната,

От дързостта нечувана смутен..

И викнал: ”Кой е дръзнал  на Земята,

Да сменя  тук статуквото без мен!

Ти чувал ли си кой  съм аз човече,

Че тука съм единствен господар.

Че мойта дума е закон ...! Далече,

Пръждосвай се, по-скоро, куча твар!

В едната му ръка  блестяла бомба,

а в другата треперел пистолет...

В  очите му  искряла  страшна злоба

И  пръскал само мълнии навред!..

Настръхнала косматата му снага,

Гадинката да смачка ,без следа...

И тръгнал  свойто право да наложи,

В сърцето на  бунтовната гора...

Но клоните го шибнали със злоба

Надигнала се цялата гора!...

Разтърсила се земната утроба...

Бунтарите завикали „Ура”!

А и Човекът с чука не се молил,

Не търсил милост в  дивата гора...

И с чука си  той Дявола съборил,

И си проправил пътя през трупа!..

И чудо чудно станало тогава..

Гората блеснала—настъпил Ден!

И тръгнала Човешката му слава...

Човекът с чука бил непобедим!

Сменил  се Господаря на земята,

Със революционния Човек...

Лекували Небето и Земята...

Човекът тръгнал в пътя си нелек!

Заспорим ли  пак ний със Сатаната,

Ще трябва чука здраво да държим!

И само с чук ще обновим земята...

А Дяволите няма да търпим!