24.04.2018 г., 12:31

Човекът няма пол за мене

927 1 5

 

 

Човекът няма пол за мене.

Еднакво тежко е, когато

от някого сме наранени

и преживяваме нещата.

 

За мене хора сме, защото,

тъжим и смеем се отново

на лошото или доброто

и любовта ни е основа.

 

Еднакво важна е подкрепата

и можем да сме романтични,

а загубата е нелепа,

макар да страдаме различно.

 

Нуждаем се един от друг,

за да живеем пълноценно,

ала сме гости всички тук,

затуй телата ни са тленни.

 

Не съществува пол, простете!

Приятелството няма род!

Еднакво важни са и двете

страни на земния живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zoya Mitrusheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет Зоя! "Потънах" в думите ти - така красиво и едновременно налагащо разсъждения го усетих ! Изключително ми хареса !
  • Здравейте, имам предвид точно философията на добротата! Благодаря за коментарите.
  • Философията на добротата няма пол, но това не означава, че безполовата философия е априори добра. Поздрави за стиха, хареса ми!
  • Много е хубаво, Зоя! Поздрави!
  • Джендър?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...