Човекът няма пол за мене.
Еднакво тежко е, когато
от някого сме наранени
и преживяваме нещата.
За мене хора сме, защото,
тъжим и смеем се отново
на лошото или доброто
и любовта ни е основа.
Еднакво важна е подкрепата
и можем да сме романтични,
а загубата е нелепа,
макар да страдаме различно.
Нуждаем се един от друг,
за да живеем пълноценно,
ала сме гости всички тук,
затуй телата ни са тленни.
Не съществува пол, простете!
Приятелството няма род!
Еднакво важни са и двете
страни на земния живот.
© Zoya Mitrusheva Всички права запазени