Apr 24, 2018, 12:31 PM

Човекът няма пол за мене

924 1 5

 

 

Човекът няма пол за мене.

Еднакво тежко е, когато

от някого сме наранени

и преживяваме нещата.

 

За мене хора сме, защото,

тъжим и смеем се отново

на лошото или доброто

и любовта ни е основа.

 

Еднакво важна е подкрепата

и можем да сме романтични,

а загубата е нелепа,

макар да страдаме различно.

 

Нуждаем се един от друг,

за да живеем пълноценно,

ала сме гости всички тук,

затуй телата ни са тленни.

 

Не съществува пол, простете!

Приятелството няма род!

Еднакво важни са и двете

страни на земния живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Zoya Mitrusheva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет Зоя! "Потънах" в думите ти - така красиво и едновременно налагащо разсъждения го усетих ! Изключително ми хареса !
  • Здравейте, имам предвид точно философията на добротата! Благодаря за коментарите.
  • Философията на добротата няма пол, но това не означава, че безполовата философия е априори добра. Поздрави за стиха, хареса ми!
  • Много е хубаво, Зоя! Поздрави!
  • Джендър?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...