8.05.2015 г., 18:32

Човекът паяк

548 0 5

 

Човекът паяк

 

Полетът на бягащото щастие

е избистрен нависоко,

там където няма власт –

негови са всичките посоки.

 

Там аз хвърчила съзирам

от полъха на устрем лек,

а вятърът от яд раздира

пухкавия си елек.

 

Няма власт над мойте мисли,

те свободно си летят,

после слизат във Христови ясли,

за да чакат и да бдят.

 

Единственото вечно –

непредсказана фантазия,

където всичките човеци

не ще са скитали напразно.

 

И под звездния светлик

се крие същността,

родила се със вик.

 

Там тъка

паяжините към вечността.

 

botyo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...