Човекът паяк
Човекът паяк
Полетът на бягащото щастие
е избистрен нависоко,
там където няма власт –
негови са всичките посоки.
Там аз хвърчила съзирам
от полъха на устрем лек,
а вятърът от яд раздира
пухкавия си елек.
Няма власт над мойте мисли,
те свободно си летят,
после слизат във Христови ясли,
за да чакат и да бдят.
Единственото вечно –
непредсказана фантазия,
където всичките човеци
не ще са скитали напразно.
И под звездния светлик
се крие същността,
родила се със вик.
Там тъка
паяжините към вечността.
botyo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
