botyo (Бойко Беров)
194 337
8.05.2015 г., 18:32 ч.

Човекът паяк 

  Поезия » Философска
362 0 5

 

Човекът паяк

 

Полетът на бягащото щастие

е избистрен нависоко,

там където няма власт –

негови са всичките посоки.

 

Там аз хвърчила съзирам

от полъха на устрем лек,

а вятърът от яд раздира

пухкавия си елек.

 

Няма власт над мойте мисли,

те свободно си летят,

после слизат във Христови ясли,

за да чакат и да бдят.

 

Единственото вечно –

непредсказана фантазия,

където всичките човеци

не ще са скитали напразно.

 

И под звездния светлик

се крие същността,

родила се със вик.

 

Там тъка

паяжините към вечността.

 

botyo

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??