May 8, 2015, 6:32 PM

Човекът паяк 

  Poetry » Phylosophy
363 0 5

 

Човекът паяк

 

Полетът на бягащото щастие

е избистрен нависоко,

там където няма власт –

негови са всичките посоки.

 

Там аз хвърчила съзирам

от полъха на устрем лек,

а вятърът от яд раздира

пухкавия си елек.

 

Няма власт над мойте мисли,

те свободно си летят,

после слизат във Христови ясли,

за да чакат и да бдят.

 

Единственото вечно –

непредсказана фантазия,

където всичките човеци

не ще са скитали напразно.

 

И под звездния светлик

се крие същността,

родила се със вик.

 

Там тъка

паяжините към вечността.

 

botyo

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??