Човекът паяк

May 8, 2015, 6:32 PM

Poetry » Phylosophy

445 0 5

Човекът паяк
Полетът на бягащото щастие
е избистрен нависоко,
там където няма власт –
негови са всичките посоки.
Там аз хвърчила съзирам
от полъха на устрем лек,
а вятърът от яд раздира
пухкавия си елек.
Няма власт над мойте мисли,
те свободно си летят,
после слизат във Христови ясли, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Човекът паяк

Want to read more?

Random works