Човекът паяк
Човекът паяк
Полетът на бягащото щастие
е избистрен нависоко,
там където няма власт –
негови са всичките посоки.
Там аз хвърчила съзирам
от полъха на устрем лек,
а вятърът от яд раздира
пухкавия си елек.
Няма власт над мойте мисли,
те свободно си летят,
после слизат във Христови ясли,
за да чакат и да бдят.
Единственото вечно –
непредсказана фантазия,
където всичките човеци
не ще са скитали напразно.
И под звездния светлик
се крие същността,
родила се със вик.
Там тъка
паяжините към вечността.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
