ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ
Вървяхме напред – надалече,
връщахме се назад – към природата,
завихме налево,после – надесно,
молихме се жално на божеството небесно…
Ала от нийде взорът надежда не види –
сал пясък,мумии и пирамиди…
Но идва справедливото житейско време
за осакатеното човешко племе,
жертва на цинична тайна каста,
обсебена от канибалска краста…
Новото хуманно поколение ...