3 nov 2011, 11:09

Човешка комедия

  Poesía » Civil
779 1 6

 

 

 

 

ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ

 

 

Вървяхме напред – надалече,

връщахме се назад – към природата,

завихме налево,после – надесно,

молихме се жално на божеството небесно…

Ала от нийде взорът надежда не види –

сал пясък,мумии и пирамиди…

Но идва справедливото житейско време

за осакатеното човешко племе,

жертва на цинична тайна каста,

обсебена от канибалска краста…

Новото хуманно поколение

ще ги запрати в забвение,

ще ги запрати на бунището,

ще освободи терена на игрището…

Ще се роди отново пак човека,

за да живее чак до века -

в мир, правда и благоволение

за изстрадалото наше земно население…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...