Nov 3, 2011, 11:09 AM

Човешка комедия

  Poetry » Civic
773 1 6

 

 

 

 

ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ

 

 

Вървяхме напред – надалече,

връщахме се назад – към природата,

завихме налево,после – надесно,

молихме се жално на божеството небесно…

Ала от нийде взорът надежда не види –

сал пясък,мумии и пирамиди…

Но идва справедливото житейско време

за осакатеното човешко племе,

жертва на цинична тайна каста,

обсебена от канибалска краста…

Новото хуманно поколение

ще ги запрати в забвение,

ще ги запрати на бунището,

ще освободи терена на игрището…

Ще се роди отново пак човека,

за да живее чак до века -

в мир, правда и благоволение

за изстрадалото наше земно население…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...