10.11.2022 г., 22:45

Човешка умора

428 0 1

Изморих се от този живот
и не мога така да я карам –
да се скитам самин, без любов,
и да свиря на стара китара!

Изморих се да нямам другар,
но да бъда надежда за всички.
Аз съм тъжен, износен и стар
паднал дънер в живота си.
Ничком.

Не изглеждам отдавна добре
и се питам къде да отида.
В мен сърцето е смляно фидè,
а умът е пробита стафида

Изморих се от този живот
и изгубвам човешката ниша,
но вовеки ще пиша с любов
за това, пред което въздишам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аааа, Мите, рано ти е още. Чакай по-натам да видиш.
    Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...