Nov 10, 2022, 10:45 PM

Човешка умора

  Poetry
426 0 1

Изморих се от този живот
и не мога така да я карам –
да се скитам самин, без любов,
и да свиря на стара китара!

Изморих се да нямам другар,
но да бъда надежда за всички.
Аз съм тъжен, износен и стар
паднал дънер в живота си.
Ничком.

Не изглеждам отдавна добре
и се питам къде да отида.
В мен сърцето е смляно фидè,
а умът е пробита стафида

Изморих се от този живот
и изгубвам човешката ниша,
но вовеки ще пиша с любов
за това, пред което въздишам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аааа, Мите, рано ти е още. Чакай по-натам да видиш.
    Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...