1.08.2006 г., 12:18

Чрез Интернет се вписваме в Европа

773 0 10

 

 

Чрез Интернет

се вписваме в Европа,

чрез него

покоряваме света

чрез него казвам:”Хопа!

Страната си

недей оставяй ти

сама!”

 

Поетите не виждат

и не го разбират –

не могат да посочат

сложните неща,

на сянка

срам прибират

и възхваляват

сласт, наместо любовта.

 

Отдавна

никой ги не слуша,

но днес

отново се групират

и хващат се

дори за гуша,

но пак махленски

се препират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Показваш Етчи, гледна точка
    по цялата култура,
    но май ще трябва без отсрочка
    да влезем в нейната натура?!
    Едва тогава нейният секрет
    ще блесне с пълна сила
    пред нас - като субект,
    почувствал, че е мила.
  • Мери, та ти дефинираш основния проблем пред съвременните пишещи - да вкарат своята собственост в консумативния процес, което би било чудесно, защото този вид консумиране, се различава съществено от раждането на съвременния консуматор, който стои на дистанция от литературния процес. Имам слабост към текстовете на Вантала, с които съм се срещнал в "Буквите"
    Поздрав!
  • Поезия,поети,общество
    нима такива още има ?
    По скоро има множество
    говорещи и пишещи в рима.
    А интернет и технология
    това е просто друга тема.
    И хората заети с хамалогия
    изкуството превръщат в анатема.

    Дерзай ,поздрав и усмивка
  • Имах предвид, че "Безжично" просто само доказва движението на литературата към все по-консумативното възприятие на света и изкуството, и да си кажа честно, не зная доколко това е лошо, да питаме Вантала все пак
  • Това е позиция за състоянието на литературата и ролята й в живота, и в частност, на поезията. Сложна гладна точка, която тук присъства основно като внушение.
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...