Aug 1, 2006, 12:18 PM

Чрез Интернет се вписваме в Европа

  Poetry
778 0 10

 

 

Чрез Интернет

се вписваме в Европа,

чрез него

покоряваме света

чрез него казвам:”Хопа!

Страната си

недей оставяй ти

сама!”

 

Поетите не виждат

и не го разбират –

не могат да посочат

сложните неща,

на сянка

срам прибират

и възхваляват

сласт, наместо любовта.

 

Отдавна

никой ги не слуша,

но днес

отново се групират

и хващат се

дори за гуша,

но пак махленски

се препират.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Показваш Етчи, гледна точка
    по цялата култура,
    но май ще трябва без отсрочка
    да влезем в нейната натура?!
    Едва тогава нейният секрет
    ще блесне с пълна сила
    пред нас - като субект,
    почувствал, че е мила.
  • Мери, та ти дефинираш основния проблем пред съвременните пишещи - да вкарат своята собственост в консумативния процес, което би било чудесно, защото този вид консумиране, се различава съществено от раждането на съвременния консуматор, който стои на дистанция от литературния процес. Имам слабост към текстовете на Вантала, с които съм се срещнал в "Буквите"
    Поздрав!
  • Поезия,поети,общество
    нима такива още има ?
    По скоро има множество
    говорещи и пишещи в рима.
    А интернет и технология
    това е просто друга тема.
    И хората заети с хамалогия
    изкуството превръщат в анатема.

    Дерзай ,поздрав и усмивка
  • Имах предвид, че "Безжично" просто само доказва движението на литературата към все по-консумативното възприятие на света и изкуството, и да си кажа честно, не зная доколко това е лошо, да питаме Вантала все пак
  • Това е позиция за състоянието на литературата и ролята й в живота, и в частност, на поезията. Сложна гладна точка, която тук присъства основно като внушение.
    Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...