1 авг. 2006 г., 12:18

Чрез Интернет се вписваме в Европа

774 0 10

 

 

Чрез Интернет

се вписваме в Европа,

чрез него

покоряваме света

чрез него казвам:”Хопа!

Страната си

недей оставяй ти

сама!”

 

Поетите не виждат

и не го разбират –

не могат да посочат

сложните неща,

на сянка

срам прибират

и възхваляват

сласт, наместо любовта.

 

Отдавна

никой ги не слуша,

но днес

отново се групират

и хващат се

дори за гуша,

но пак махленски

се препират.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Показваш Етчи, гледна точка
    по цялата култура,
    но май ще трябва без отсрочка
    да влезем в нейната натура?!
    Едва тогава нейният секрет
    ще блесне с пълна сила
    пред нас - като субект,
    почувствал, че е мила.
  • Мери, та ти дефинираш основния проблем пред съвременните пишещи - да вкарат своята собственост в консумативния процес, което би било чудесно, защото този вид консумиране, се различава съществено от раждането на съвременния консуматор, който стои на дистанция от литературния процес. Имам слабост към текстовете на Вантала, с които съм се срещнал в "Буквите"
    Поздрав!
  • Поезия,поети,общество
    нима такива още има ?
    По скоро има множество
    говорещи и пишещи в рима.
    А интернет и технология
    това е просто друга тема.
    И хората заети с хамалогия
    изкуството превръщат в анатема.

    Дерзай ,поздрав и усмивка
  • Имах предвид, че "Безжично" просто само доказва движението на литературата към все по-консумативното възприятие на света и изкуството, и да си кажа честно, не зная доколко това е лошо, да питаме Вантала все пак
  • Това е позиция за състоянието на литературата и ролята й в живота, и в частност, на поезията. Сложна гладна точка, която тук присъства основно като внушение.
    Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...