23.11.2008 г., 1:45

Чудо

789 0 1
Появи се и всичко преобърна,
усмихна й се - хареса й,
докосна я - усети нежността му,
целуна я - предаде се, попаднаха в греха.

Не се замислиха изобщо,
егоистично вървяха напред,
но бе красиво... толкова красиво,
... и истинско!

Дълго време не се бе чувствала така,
всъщност... никога преди,
така обичана, желана,
така специална, обгрижвана и досега.

Той отвори света си за нея,
накара я да полети,
да се усмихва,
а сърцето й - за него само да тупти.

Невероятни чувства, цялото й същество гори,
чувства, незабравени за миг дори,
мигове - несравними с нищо,
мигове летни, незаменими, най-прекрасните, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...