Чудо
усмихна й се - хареса й,
докосна я - усети нежността му,
целуна я - предаде се, попаднаха в греха.
Не се замислиха изобщо,
егоистично вървяха напред,
но бе красиво... толкова красиво,
... и истинско!
Дълго време не се бе чувствала така,
всъщност... никога преди,
така обичана, желана,
така специална, обгрижвана и досега.
Той отвори света си за нея,
накара я да полети,
да се усмихва,
а сърцето й - за него само да тупти.
Невероятни чувства, цялото й същество гори,
чувства, незабравени за миг дори,
мигове - несравними с нищо,
мигове летни, незаменими, най-прекрасните, нали?
© Петя Петрова All rights reserved.