Nov 23, 2008, 1:45 AM

Чудо

  Poetry
788 0 1
Появи се и всичко преобърна,
усмихна й се - хареса й,
докосна я - усети нежността му,
целуна я - предаде се, попаднаха в греха.

Не се замислиха изобщо,
егоистично вървяха напред,
но бе красиво... толкова красиво,
... и истинско!

Дълго време не се бе чувствала така,
всъщност... никога преди,
така обичана, желана,
така специална, обгрижвана и досега.

Той отвори света си за нея,
накара я да полети,
да се усмихва,
а сърцето й - за него само да тупти.

Невероятни чувства, цялото й същество гори,
чувства, незабравени за миг дори,
мигове - несравними с нищо,
мигове летни, незаменими, най-прекрасните, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...