lost_in_time (Петя Петрова)
23 10
Nov 23, 2008, 1:45 AM

Чудо 

  Poetry
534 0 1
Появи се и всичко преобърна,
усмихна й се - хареса й,
докосна я - усети нежността му,
целуна я - предаде се, попаднаха в греха.

Не се замислиха изобщо,
егоистично вървяха напред,
но бе красиво... толкова красиво,
... и истинско!

Дълго време не се бе чувствала така,
всъщност... никога преди,
така обичана, желана,
така специална, обгрижвана и досега.

Той отвори света си за нея,
накара я да полети,
да се усмихва,
а сърцето й - за него само да тупти.

Невероятни чувства, цялото й същество гори,
чувства, незабравени за миг дори,
мигове - несравними с нищо,
мигове летни, незаменими, най-прекрасните, нали?

© Петя Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??