23 nov 2008, 1:45

Чудо

  Poesía
792 0 1
Появи се и всичко преобърна,
усмихна й се - хареса й,
докосна я - усети нежността му,
целуна я - предаде се, попаднаха в греха.

Не се замислиха изобщо,
егоистично вървяха напред,
но бе красиво... толкова красиво,
... и истинско!

Дълго време не се бе чувствала така,
всъщност... никога преди,
така обичана, желана,
така специална, обгрижвана и досега.

Той отвори света си за нея,
накара я да полети,
да се усмихва,
а сърцето й - за него само да тупти.

Невероятни чувства, цялото й същество гори,
чувства, незабравени за миг дори,
мигове - несравними с нищо,
мигове летни, незаменими, най-прекрасните, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...