Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
20.05.2009 г., 23:10 ч.

Чудо 

  Поезия » Друга
1024 0 17

Безразсъдно нагазваме в жълтия зной
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:

Преди съмване още денят си личи
по пшениците, лумнали в тежка позлата.
От зори синьо-пясъчна суша горчи
и превива под жътвена болка земята.

По стърнищата боси пристъпваме, с вик
да удавим в праха и вината, и разума.
Още малко остава –  в последния миг
да се гмурнем направо в сърцето на залеза.

Сляпа струна небето от жажда троши.

Бликва страстна в капчука дълго сдържана рима:

пълним шепи от чудото... Как така се реших

с теб по светлия гръб на дъгата да мина?!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??