Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
May 20, 2009, 11:10 PM

Чудо 

  Poetry » Other
992 0 17

Безразсъдно нагазваме в жълтия зной
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:

Преди съмване още денят си личи
по пшениците, лумнали в тежка позлата.
От зори синьо-пясъчна суша горчи
и превива под жътвена болка земята.

По стърнищата боси пристъпваме, с вик
да удавим в праха и вината, и разума.
Още малко остава –  в последния миг
да се гмурнем направо в сърцето на залеза.

Сляпа струна небето от жажда троши.

Бликва страстна в капчука дълго сдържана рима:

пълним шепи от чудото... Как така се реших

с теб по светлия гръб на дъгата да мина?!

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??