Чудо
В косите ти, ветровете ще сплитам.
В дланите, спомени ще събирам.
А очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно,
както грънчар своето творение дивно.
И бавно… ще те вая с пръсти
в трепета на дихания къси.
В нощния хлад ще пируват телата
слети в едно, пиещи еликсира до дъно
достигнали апогея с крилата си,
потръпващи от любовното чудо
В утрото с полъха на щастливият миг
усмивка ще слее душите звънливи
с отпечатъка на трептящия стих:
Любовта е чудо…чудо…чудо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
