Чудо
Бих искала...да си говоря с вятъра
Ей тъй,
Да седна на една скала,
високо над океана
И погледа ми във безкрая
да се рови
Да ми припомня
времена отминали
Щастливи или тъжни
ала живяни, истински,
и белег-място,
във сърцето ми,
като клеймо
със восъка червен забили
Да ми разкажат,
за животите живяни
Да ми напомнят хора,
срещи, случки преживяни...
Такива, гдето и в студа,
те карат да се чувстваш топло
И от очите ти, сълзи
на умиление откъсват
Аз искам да си спомням красота!
Да помня само хубави неща!
Лицата на любими хора
и свят изпълнен с доброта -
от миналото,
в днешното и бъдещето
да премине!
Да стане чудо
и да живеем пак
във светлина и топлота...
със всичката любов
в сърцата съхранена!
Valentina Mitova
10/05/2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
