ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
17.03.2023 г., 5:29 ч.

Чудо 

  Поезия » Оди и поеми
321 2 5

 

Бих искала...да си говоря с вятъра

Ей тъй,

Да седна на една скала,

високо над океана

И погледа ми във безкрая

да се рови

Да ми припомня

времена отминали

Щастливи или тъжни

ала живяни, истински,

и белег-място,

във сърцето ми,

като клеймо

със восъка червен забили

Да ми разкажат,

за животите живяни

Да ми напомнят хора,

срещи, случки преживяни...

Такива, гдето и в студа,

те карат да се чувстваш топло

И от очите ти, сълзи

на умиление откъсват

Аз искам да си спомням красота!

Да помня само хубави неща!

Лицата на любими хора

и свят изпълнен с доброта -

от миналото,

в днешното и бъдещето

да премине!

Да стане чудо

и да живеем пак

във светлина и топлота...

със всичката любов

в сърцата съхранена!

Valentina Mitova

10/05/2022

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аууу !Много ти благодаря Злати!Прегръдки от мен!
  • Здравей, Ветре! Да поздравиш Валето от мен и да й кажеш, че много ми харесва нейното "Чудо"!
  • Благодаря Юри и Скитница♥️♥️Би било толкова хубаво да живеем спокойно и само с красота и добро около нас, но явно вече е недостижимо в наше време🥺Прекалено много дяволи ходят по Земята 😡
  • Чудото е в нас... Стига да можем, да пазим и носим в себе си само хубавото и доброто...
    "Да стане чудо
    и да живеем пак
    във светлина и топлота...
    със всичката любов
    в сърцата съхранена!"

    Поздрав, Вал!💖
  • Да помня само хубави неща!
    Аз също бих желал сега това…
Предложения
: ??:??