Чудовищно

15.02.2011 г., 19:35 ч.

Поезия » Любовна

474 0 1

Тъгата? Вече я познавам.

А любовта? От нея най боли.

Самотата? С нея ставам и си лягам.

Чудовища? Не съществували, нали???

Нима не е чудовищно да даваш, а нищо да не взимаш в замяна?

Нима не е чудовищно да искаш някой, а той да бъде като камък?

Нима не те боли, когато виждаш, че пак обичан си насила?

Нима не е чудовище човекът, който наранява без причина...?

И винаги ще бъде вярно:

Обичай, за да те отбягват.

Избягай, за да те обичат.

Търси, за да не те забравят.

Предай се... и бъди безсмислен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

меланхолик (Йордан Серафимов)

2011-02-16T01:11:11+02:00

"Нима не е чудовище човекът, който наранява без причина...?" - !!! Прекрасно стихотворение, любовта е точно толкова чудовищна колкото тъгата и самотата. Това са неща пред които се чувстваме нищожни. Чудовищно е.