Чудовищно
Тъгата? Вече я познавам.
А любовта? От нея най боли.
Самотата? С нея ставам и си лягам.
Чудовища? Не съществували, нали???
Нима не е чудовищно да даваш, а нищо да не взимаш в замяна?
Нима не е чудовищно да искаш някой, а той да бъде като камък?
Нима не те боли, когато виждаш, че пак обичан си насила?
Нима не е чудовище човекът, който наранява без причина...?
И винаги ще бъде вярно:
Обичай, за да те отбягват.
Избягай, за да те обичат.
Търси, за да не те забравят.
Предай се... и бъди безсмислен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
