Чудовищно

Poetry » Love

588 0 1

Тъгата? Вече я познавам.

А любовта? От нея най боли.

Самотата? С нея ставам и си лягам.

Чудовища? Не съществували, нали???

Нима не е чудовищно да даваш, а нищо да не взимаш в замяна?

Нима не е чудовищно да искаш някой, а той да бъде като камък?

Нима не те боли, когато виждаш, че пак обичан си насила?

Нима не е чудовище човекът, който наранява без причина...?

И винаги ще бъде вярно:

Обичай, за да те отбягват.

Избягай, за да те обичат.

Търси, за да не те забравят.

Предай се... и бъди безсмислен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

меланхолик (Йордан Серафимов)

"Нима не е чудовище човекът, който наранява без причина...?" - !!! Прекрасно стихотворение, любовта е точно толкова чудовищна колкото тъгата и самотата. Това са неща пред които се чувстваме нищожни. Чудовищно е.

2011-02-16T01:11:11+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0