ЧУЖД СИ МИ...
Чужд си ми, за кой пореден път...?!
В постелята не идвай да ме галиш,
всички чувства в мен дълбоко спят
и не можеш с нищо ти да ги разпалиш...
Сковани са ръцете във безкрила тишина
и гонят топлината от разголеното тяло,
очите празни... и се къпят в самота,
студени късчета разбито огледало...
Не искам да те имам половинчат сега,
в полулюбов обвита няма да живея,
да дишам в полуистини е самота...
заглъхващо дихание... да тлея.
Чужд си ми, за кой пореден път...?!
И твоите прегръдки не усещам,
ласките ти празни в мен ще загасят
надеждата последна да не стихна.
...
Обърни се... и просто тръгни,
знам, че лудост е с мен да останеш
и страстта неразбрана вземи,
с нея друга наивна да мамиш...
С теб ще тръгне и тя - самотата,
ще си вземе за спътник - студа,
аз ще слушам сама тишината...
свободна ще дочакам любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
