Чужда гара
Напуска влака наш`та гара,
а ти оставаш, махаш ми с ръка.
Една жена не бива дълго да чака,
нали това, това не е така!?
Една жена не бива дълго да чака,
загубвам те, а мисля си така.
Един си тръгва - другият остава -
и двамата ще търсим топлина.
На чужда гара влакът пуска пара,
перонът пуст обгръща ме с тъга,
изглежда ме забрави и си права,
отстъпих твоята любов на друг.
Сълзите нищо няма да поправят,
на куфарите сядам,
нямам път.
Запалвам пак със страст една цигара,
обръщам се с надежда,
но съм сам.
P.S. Чакай ме, чакай ме,
пак при теб оставам,
връщам се, тръгвайки,
както всеки път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
