Чужда гара
Напуска влака наш`та гара,
а ти оставаш, махаш ми с ръка.
Една жена не бива дълго да чака,
нали това, това не е така!?
Една жена не бива дълго да чака,
загубвам те, а мисля си така.
Един си тръгва - другият остава -
и двамата ще търсим топлина.
На чужда гара влакът пуска пара,
перонът пуст обгръща ме с тъга,
изглежда ме забрави и си права,
отстъпих твоята любов на друг.
Сълзите нищо няма да поправят,
на куфарите сядам,
нямам път.
Запалвам пак със страст една цигара,
обръщам се с надежда,
но съм сам.
P.S. Чакай ме, чакай ме,
пак при теб оставам,
връщам се, тръгвайки,
както всеки път.
© Иван Иванов All rights reserved.
