Туп. Търкулна се една сълза.
Падна тежко и се закова.
И в праха на пода се изгуби.
Тайна, сдържана и грешна,
притисната от хилядите думи,
отрони се с последни сили… и замря.
Други не последваха. И няма как!
Тя падна скришом, а ти май че
ме видя и се обърна…
Или пък не. Но мойте мисли
чужди, вятърът при теб довя.
Облечени в такъв копнеж.
Преплетени в мрежа от мечти.
Обвити в целофанче от любов,
далечни, но така добри.
Цветни, стоплени със нежност
и ярки, греещи със дни,
носещи покровa вечен
на истинска любов в звезди.
Туп. Ти смачка целофана
и без да знаеш го запрати надалеч.
А заедно с него и моето сърце престана
да плаче. Сълзите се превърнаха във лед.
© Марина Всички права запазени