14.06.2025 г., 23:29

Чукам пирони

406 3 7

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Чукам пирони

в моя ковчег.

Пълен с мечти е,

хич не е лек.

Чукам и мисля

как съм сама.

Колко измислена

е тази съдба.

 

Чукам пирони

на бяла стена.

Картина ще слагам

на мойта душа.

Чукам и искам

някак да чуеш,

обич да плиснеш.

Чукам и туй е! 

 

Чукам се знойно

с образа твой.

Ти си безспорно

моят герой. 

Чукаш различно,

цяла съм в плен. 

Всичко е лично, 

губя се в теб. 

 

Чукам пирони.

Ах, тази стена! 

Чупи се трудно.

Безсмъртна е тя. 

Трябва й силен

главен герой,

който да срине

сърце в застой. 

 

Чукам пирони,

два или три.

Много са остри.

Ела, затъпи

тези бодли

от болките стари. 

Чукам и викам.

Чуваш? Едва ли. 

 

Чука пирони

тази жена. 

Болка зачуква

шумно в нощта.

Беше си време!

Нямаше как!

Време за чукане

на безсмъртния мрак. 

 

Чукай красиво!

Пирон да стърчи. 

Пускай съдбата

покрай твойте уши!

Дори да изчукаш

целия свят, 

обич не можеш

нивга видя.

 

Чукам пирони

вместо сълзи.

Боли ме. Защо ли?

Тук не си ти. 

Образ невиждан

ще окача.

Бяла не ще е

тази стена. 

 

Чукам и викам,

също оргазъм.

Плача накрая.

Казах ви - аз съм!

Колко пирона

трябват наистина,

за да зачукам 

днешните истини? 

 

Чукам пирони - 

терапия вечна.

Ти ще ме гониш,

аз ще съм грешна.

После залепвам

за тази стена,

като мадона

ще се претопя. 

 

Чукам пирони,

но за този момент

мисля, че трябва

друг инструмент.

С чук ще рушиме.

Трябва си винт.

Хей, завинти ме. 

Схващаш, нали? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Susan Essex Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...