Чукни на дърво!
Зная, че те е страх
любовта да не ти подпали къщата.
Хвърляш в очите ù прах -
тя ти се смее, ти гледаш смръщено.
Е, докога така?
Тази игра губи всякакъв смисъл,
ако си с бързи крака,
но пък си с бавна мисъл.
Я по-добре залости
всички прозорци, врати... дори дрешници,
може да те подмине, или
след дванайсет да стане на вещица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
