Зная, че те е страх
любовта да не ти подпали къщата.
Хвърляш в очите ù прах -
тя ти се смее, ти гледаш смръщено.
Е, докога така?
Тази игра губи всякакъв смисъл,
ако си с бързи крака,
но пък си с бавна мисъл.
Я по-добре залости
всички прозорци, врати... дори дрешници,
може да те подмине, или
след дванайсет да стане на вещица.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up