niko_niko (Нико Ников)
198 331
24.05.2008 г., 0:45 ч.

Чукът на поета 

  Поезия » Философска
514 0 8
Чукът на поета

Боричкам се със свойта съвест
и ден и нощ, без ред, без звук
пилея малкото си мъдрост
и чувствам пламналия чук.

Стоварва се над мен безсилно,
опитва мисли да сломи,
мъждука, ровейки усилно
в душата, пълна със мечти.

Със този чук, над мен надвиснал,
вървя по светлия си път,
проклинам чука и подтиснат
намирам лек и весел кът.

Там тихо е, но няма радост,
пилеят се мечти безброй.
Във този кът, изпълнен с благост,
научих - лесно е без бой.

За своя чук попитах гръмко -
къде си, скри ли се от мен?
Ела, готов съм с теб да тръгна
към новия, прекрасен плен.

Ще взема чука и ще го стоваря
връз болката, пропила се във мен.
Ще го строша и в него ще изгарят
последните ми вопли, ден след ден...

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??