Чукът на поета
Чукът на поета
Боричкам се със свойта съвест
и ден и нощ, без ред, без звук
пилея малкото си мъдрост
и чувствам пламналия чук.
Стоварва се над мен безсилно,
опитва мисли да сломи,
мъждука, ровейки усилно
в душата, пълна със мечти.
Със този чук, над мен надвиснал,
вървя по светлия си път,
проклинам чука и подтиснат
намирам лек и весел кът.
Там тихо е, но няма радост,
пилеят се мечти безброй.
Във този кът, изпълнен с благост,
научих - лесно е без бой.
За своя чук попитах гръмко -
къде си, скри ли се от мен?
Ела, готов съм с теб да тръгна
към новия, прекрасен плен.
Ще взема чука и ще го стоваря
връз болката, пропила се във мен.
Ще го строша и в него ще изгарят
последните ми вопли, ден след ден...
Боричкам се със свойта съвест
и ден и нощ, без ред, без звук
пилея малкото си мъдрост
и чувствам пламналия чук.
Стоварва се над мен безсилно,
опитва мисли да сломи,
мъждука, ровейки усилно
в душата, пълна със мечти.
Със този чук, над мен надвиснал,
вървя по светлия си път,
проклинам чука и подтиснат
намирам лек и весел кът.
Там тихо е, но няма радост,
пилеят се мечти безброй.
Във този кът, изпълнен с благост,
научих - лесно е без бой.
За своя чук попитах гръмко -
къде си, скри ли се от мен?
Ела, готов съм с теб да тръгна
към новия, прекрасен плен.
Ще взема чука и ще го стоваря
връз болката, пропила се във мен.
Ще го строша и в него ще изгарят
последните ми вопли, ден след ден...
© Нико Ников All rights reserved.
