27.02.2015 г., 1:17 ч.  

Чума 

  Поезия » Гражданска
658 0 15

Банани още не ядяхме,

социализмът беше зрял!

Навсякъде под строй вървяхме

,,изправени" във ръст нецял!

 

Беряхме плодовете гнили,

а той ни брулеше душите,

изцеждаше ни сетни сили

и прах ни хвърляше в очите!

 

(Не трябва, да го слагам в рима)

Гладът започна, да ни гони,

дойде лукановата зима,

а той раздаде ни купони!

 

Ти нямаш право, да се смееш

с усмивка леко изкривена!

,,Ура"ще викаш и ще пееш,

отиваш иначе в Скравена!

 

Вървяхме с него все ,,напред",

в агония се той замята,

зрял, бенбен, червен и блед -

поредна чума на Земята!

 

 

Белене, Скравена- концлагери, в които затваряха инакомислещите и убиваха някои от тях!

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Исмаиле! А оцелелите от чумата дали са добили имунитет, за да не допуснат завръщането на болестта?... Сега, като се замислих, се сетих за история, разказана ми от бивш затворник в концлагера на остров Белене:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=244827
  • Благодаря, Пламена!
    Имаше, Гери, всичко имаше! Тогава си се разхождала права под масата и си яла /както казват по нашия край/ боб на похлупка!
    За да отидеш например до Петрич ИМАШЕ открит лист! ИМАШЕ прием в университетите без приемен изпит на децата на активните борци /партизани- въоръжени обирджии на мандри и всякаква селска покъщнина/!
    ИМАШЕ една партия и ако не си неин член, не можеш, да заемеш управленска и ръководна длъжност на всякакво ниво, независимо, колко знаеш и можеш! ИМАШЕ вноски за леки автомобили, някои чакаха 10/15 години, а други не дочакаха! ИМАШЕ висока телена ограда и никой не можеше, да напуска страната с изключение на комунистическата номенклатура! ИМАШЕ ,,трудови дни" и ленински съботници ИМАШЕ! ИМАШЕ авария в чернобилската аец, а българският народ ядеше марули, поръсени с радиоактивен прах, без да го предупредят за това! ИМАШЕ и телевизия от 7 часа вечерта до 11часа! ИМАШЕ, Гери, всичко ИМАШЕ, но нас ни нямаше! ИМАШЕ и радио ,,Свободна Европа"! ИМАШЕ и Румяна Узунова, и Георги Марков ИМАШЕ! ИМАШЕ и Велко Верин! Аферим, Гери, всичко ИМАШЕ!
  • Спомням си онези години,но малко с носталгия дори,
    защото това е отминалото ми детство и ми носи някакво спокойствие.
    А този сегашния преход в който минаха най-хубавите ми години
    сякаш е безкраен и не знам кога ще ни остане малко време да поживеем щастливо и спокойно.
    Иначе поздрави за реалният стих, който си ни представил!
  • Елица и Гери,
    добро да ви намери!
  • Поздравления за реалния поглед и смелата позиция!
    Споделям...
  • За съжаление, Таня, така е! Ева, добре дошла! Благодаря ви, момичета!
  • Ти нямаш право, да се смееш
    с усмивка леко изкривена!
    "Ура" ще викаш и ще пееш,
    отиваш иначе в Скравена!
  • И аз си припомних младостта /все пак сме набори/. От позицията на времето знам какво нямахме. Сега можем да имаме банани, но пък нямаме младост.
  • Радвам се, че ми гостувахте и заедно си спомнихме с мъка за преживяното и с умиление за младостта, скъпи приятели- Мисана, Таня, Севдалине, Стойна, Младен, Николай Колев/напиши един фейлетон, бе човек, толкова образно говориш/, Краси, Мая, Дани!
  • Знаеш ли Исмаиле какво съм запомнил: Кореком, бутилките уиски на витрината, шоколадовите яйца,Тоблерон, Мон ами, дънките... Очите ми изтичаха... Всеки ден по два пъти минавах да гледам...А ние имахме дъвки Бисер и меденки, шоколад Крава, и Фуре Фондан, Финни млечни бяха лукс, бутилка коняк Плиска също...
    Първата си кола Москвич купих от Кореком , 1800 долара дадох тогава и се радвах като малко дете...
    Много, хубаво стихо! Браво ти!!!
  • Може и с камилско око... без лук... Ама де го?
  • Поздравявам те, Исмаиле, най-вече за темата.И аз имам такива творби и
    знам,че това е чистата истина.Ние помним всички подробности от това розово минало, което ни обещаваше Рая, но уви!
    За голямо съжаление не можем с нищо да се похвалим и днес! Много хора
    вече живеят в сладкия и гнил капитализъм, но за народа ни останаха само гнилите ябълки и контейнерите с отпадъците...
    Боже, погледни към България, дори и с едното си око само!
    Жив и здрав да си! Поздравление за искреността и хубавия стих!
  • Имаше и телевизори - Темп 7 - съветски и чернобели, а впоследствие социалистическите цветни телевизори от СИВ, мой /вече покоен/ приятел ги наричаше много сполучливо - шарени телевизори, защото дефактно не бяха цветни. През 60-те години продаваха и малки порьозни шоколадчета, наречени Аерошоколад, но през 70-те години и те изчезнаха. Факт е обаче, че плодзеленчуците стояха празни, а лук, картофи и зеле се внасяха от ГДР и Полша. От онези години остана и вица за камилското око с лук. Клиент си поръчва в ресторант от менюто - камилско око с лук. Келнерът записва поръчката, но после се извинява на клиента, че не може да я изпълни, защото камилско око имали, но лук отникъде не успели да намерят.
  • Как да нямаше шоколад - имаше - "Кума Лиса",
    Сега има консерванти, оцветители,
    подобрители, натриев глутамат, гума,
    хидрогенирани мазнини,
    палмови и памукови масла.
    И банани бол, наред с боядисани
    като великденски яйца портокали.
    Да ни е сладко.
    Но за кратко.
  • Да, бананите бяха лукс при социализма. Пускаха ги заедно с портокалите за големите празници - Коледа и Великден и то в т.нар. специални магазини. Стоиш и чакаш на километрична опашка през зимата и дори не знаеш дали ще дойдат. А когато дойдат ги раздават само по 2 кг на човек, за да стигнат за всички. Нямаше и шоколад, освен в корекомите, но пък там можеха да поискат легитимация на произхода на валутата. Продаваха марципани. Затова си казал много точно, Исмаиле -

    "Банани още не ядяхме, социализмът беше зрял!"

    Стихотворението ти припомня и нещо, което наподобяваше Ленинградската блокада, но в мирно време. Лукановата зима, която особено в големите градове и най-вече в столицата
    са разрази най-силно:

    "Гладът започна, да ни гони,
    дойде лукановата зима,
    а той раздаде ни купони!"

    Няма да забравя как, докато хората гладуваха, Луканов - тогава премиер, покани журналисти на кафе и постави на масата чиния с луканка. Нито един журналист не посмя да си вземе луканка, а Луканов самодоволно си похапна пред очите на целия съсипан от глад и купонна система народ. И тук си спомням за Александър Велики, комуто поднесли шлем пълен с вода по време на преход през пустинята. Той изсипал водата в пясъка с думите: "Щом няма вода за моите войници, няма и за мен!"

    "Вървяхме с него все ,,напред",
    в агония се той замята...
    поредна чума на Земята!"

    Точен и силен финал. Две са големите чуми - кафявата и червената.
    Милиони загинаха от тях, но за червената и досега няма Нюрнбергски процес.

    Поздравявам те за точното и исторически правдиво стихотворение!
Предложения
: ??:??