23.01.2009 г., 0:30

"... чувам пеперудени откоси..."

855 0 9
 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=151835

 

чуваш ли...

дъха на чайките,
които вечер
разлистват
недочетени...

вълни
и уморено галят
пясъка,
заровил
в блясъка си
влюбени сълзи,

застинали...

от овчедушие

в прибоя

в очакване

на приливна мечта,

излющена

от скални вопли

в рушаща,

ослепяла тишина...

 

чуваш ли...

 

дъха на пеперуда,

безумно

врязала се

в светофар,

когато се размива

тъмнината

в червен,

зелено - жълт

портал,

погълнал

миговете на изчакване

замрял,

ужасно сив,

незрял...

премлясва

до прашинка цветовете

от избледнял

в пространството

овал...

 

чуваш ли...

 

изплю ме асансьорът

в поредния безвкусно подреден стилаж

сега крася разбитата витрина

на собствения си...

 

мираж...

 

примига нощем светофарът

и чувам пеперудени откоси...

 

морето е далече...

 

до прибоя

зарових парещи

въпроси...

 

22.01.09

Пловдив

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Красиво е!!!!!!!!!
  • Така е...

    като се запиляваш...
  • По средата тръгнах да се давя, но изплувах в края.
    Все пак с леки корекций, ще блесне.Все пак добра работа.
  • На момента ми се чини леко претруфено, но определено харесах!

    П.П. Не ми допадна тази "ослепяла тишина".
  • Сетивност...
    И аз го правех някога, сега нямам очи затова...Нещо се прекърши в мен, Бети!*

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...