Чуваш ли...
ЧУВАШ ЛИ...
Чуваш ли тихия ромон
на пресъхналите думи
по напуканите друми,
на сърце, без стон
останало...
без вик, без глас, сълзи.
И грешна, и покварена,
за него Тя мълви -
душата ми.
Свита в сребърния клон
на изтичащи недели,
на някъде поели...
Тя - един сезон е
вледенен!
В целувка от слана,
от слънцето пропъдена,
от нощите осъдена
без Теб да е сама...
мълвяща...
22.07.08.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
