15.11.2008 г., 10:53 ч.

Чуваш ли тишината, шумоленето е в съзнанието 

  Поезия » Философска
661 0 12
Вятър напластява мисли неясни
в бръчки дълбоки, с ключ шумолящ.
Нощ сияе, синкав мрак ни зарастила
тъжен шепот на листи не заспиващи.
Нощ, по-хубава от ден прекрасен,
плъзга тя баналност под краката ни,
боси и мълчаливо тъжни сме сякаш,
звуци недочули, а тишина ни стряска.
И от части се сглобяваме във цяло,
и енергия попиваме с виталност.
Миг дълбае в трепет светлосянка,
в слух разкошен, в тишина живяна.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??