18.07.2009 г., 19:14

Чувствал ли си се...?

1K 0 0

Чувствал ли си се някога безпомощен,

безсилен... пред смъртта?

Ако не си - недей опитва,

не ще разбереш моята тъгa.

 

Гледаш как животът във вените тече,

как любов голяма изпитваш към своето дете,

в радост и в неволя сте все с него двама,

докато един ден нещата не заприличат на грозна измама.

 

Поглед унил и бледо лице,

с много проблеми времето тече.

Миг след миг, без капка покой

в душата настъпва ужасен порой.

 

Бавно, мъчително времето минава

и въпреки всичко не можеш да разбереш какво става. 

Чакаш търпеливо, с молитва на уста,

но отново те обгръща таз злокобна тъгa.

 

~~*~~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Лулф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...