Чувствал ли си се някога безпомощен,

безсилен... пред смъртта?

Ако не си - недей опитва,

не ще разбереш моята тъгa.

Гледаш как животът във вените тече,

как любов голяма изпитваш към своето дете,

в радост и в неволя сте все с него двама,

докато един ден нещата не заприличат на грозна измама.

Поглед унил и бледо лице,

с много проблеми времето тече.

Миг след миг, без капка покой

в душата настъпва ужасен порой.

Бавно, мъчително времето минава

и въпреки всичко не можеш да разбереш какво става. 

Чакаш търпеливо, с молитва на уста,

но отново те обгръща таз злокобна тъгa.

~~*~~