9.10.2007 г., 9:14

Чувство

1.4K 0 5
Какво си ти?!
Oткъде идваш?
Kак ме откри?...
Kак успя да проникнеш в мен и да разкъсаш сърцето ми,
да преобърнеш всичко, досега толкова хубаво,
да откраднеш плодът на изгарящата любов... съхранила се толкова отдавна.
Ревност ли си ти?!?!...
Защо дойде при мен, с какво те предизвиках?!
Aз още съм верен на любовта, още съм неин пленник.
Остави ме!!!... Не слагай край на тази толкова силна и невинна тръпка,
която те пренася в друг свят. Искам да усетя топлината на любимия човек.
Не искам да съм сам, да няма на кого да покажа чувствата си.
Как да те залича?...
Как да те накарам да изчезнеш!...
Напусни ме... И никога вече не се връщай!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чочо ИсТинкОв Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...