9 окт. 2007 г., 09:14

Чувство

Поэзия

1.4K 0 5

Какво си ти?!
Oткъде идваш?
Kак ме откри?...
Kак успя да проникнеш в мен и да разкъсаш сърцето ми,
да преобърнеш всичко, досега толкова хубаво,
да откраднеш плодът на изгарящата любов... съхранила се толкова отдавна.
Ревност ли си ти?!?!...
Защо дойде при мен, с какво те предизвиках?!
Aз още съм верен на любовта, още съм неин пленник.
Остави ме!!!... Не слагай край на тази толкова силна и невинна тръпка,
която те пренася в друг свят. Искам да усетя топлината на любимия човек.
Не искам да съм сам, да няма на кого да покажа чувствата си.
Как да те залича?...
Как да те накарам да изчезнеш!...
Напусни ме... И никога вече не се връщай!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

плам (Пламена)

Чочо,поздрави!

2007-10-10T12:17:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво е !

2007-10-09T16:09:17+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Браво!

2007-10-09T13:42:08+03:00
OpsInkO (Чочо ИсТинкОв)

Благодаря Ив

malinka_loves_miro-ами аз знам че тази следа се заличава с времето но не е минало достатъчно все още

2007-10-09T12:51:10+03:00
malinka_loves_miro (Петя Боянова)

Поздрави ,пишеш много чувствено !Но ,помни ,страданието е преходно .То винаги оставя следа в нас ,но с времето тази следа избледнява !Успех в писането по-нататък

2007-10-09T09:21:05+03:00