OpsInkO (Чочо ИсТинкОв) OpsInkO (Чочо ИсТинкОв)
11
Oct 9, 2007, 9:14 AM

Чувство

  Poetry
1.4K 0 5
Какво си ти?!
Oткъде идваш?
Kак ме откри?...
Kак успя да проникнеш в мен и да разкъсаш сърцето ми,
да преобърнеш всичко, досега толкова хубаво,
да откраднеш плодът на изгарящата любов... съхранила се толкова отдавна.
Ревност ли си ти?!?!...
Защо дойде при мен, с какво те предизвиках?!
Aз още съм верен на любовта, още съм неин пленник.
Остави ме!!!... Не слагай край на тази толкова силна и невинна тръпка,
която те пренася в друг свят. Искам да усетя топлината на любимия човек.
Не искам да съм сам, да няма на кого да покажа чувствата си.
Как да те залича?...
Как да те накарам да изчезнеш!...
Напусни ме... И никога вече не се връщай!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чочо ИсТинкОв All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0